Зимен лагер „Децата и планината“ – трето издание

В началото на януари 2025 г. се проведе третото издание на зимния лагер „Децата и планината“ в хотел „Бор“, к.к. Семково – инициатива, която реализираме съвместно с нашите дългогодишни партньори „БГ и спорт за всички“. Тази година към нас се присъединиха и семейства от гр. Русе, представители на Сдружение „Родители на деца и възрастни с аутизъм“. Нашата общност продължава да расте и да се обединява около една мисия – подкрепа, развитие и приемане. В лагера участваха общо 40 деца със специални потребности.

Общност, която подкрепя и вдъхновява

Идеята на лагера е проста, но дълбоко значима – малки и големи да бъдат заедно, да изграждат сплотена общност, която подкрепя, закриля и насърчава деца, младежи и възрастни с различни затруднения в развитието. Тук всеки намира своето място, своята роля и своята сила.

Седмица в планината, изпълнена със спорт, природа и смях

Семково посрещна участниците със снежни пейзажи и чист планински въздух. Програмата беше богата и разнообразна – спортни тренировки, плувни занимания и много време сред природата. Децата се спускаха с шейни по белите склонове на Рила, а най-смелите опитаха и ски. Всичко това беше възможно благодарение на треньорите – специалисти, които са вложили време, знания и сърце, за да се квалифицират в работата с деца и младежи със специални потребности.

Структура, ритуали и дисциплина – основа за развитие

Едноседмичният лагер следваше ясен и подкрепящ режим. Денят започваше с българския химн, последван от загрявка и упражнения на открито. Минусовите температури не бяха пречка – напротив, превръщаха се в допълнителна мотивация и повод за гордост. След закуска децата прекарваха време на чист въздух, наслаждавайки се на зимната приказка, която Рила щедро им подаряваше всеки ден.

Учение чрез движение – опит, който се връща в общността

Следобедните занимания включваха тренировки в зала – едни от най-ценните моменти за семействата. Те даваха нови знания, практически умения и увереност, които родителите да прилагат след това.

Плуването беше сред най-любимите активности – децата с нетърпение очакваха движението във водата и кратката игра в края на часа.

Вечерите – време за споделяне и подкрепа

След активния ден вечерите се превръщаха в тихо пространство за родителите. Те имаха възможност да разговарят спокойно, да споделят тревоги и радости, да обменят опит и да получат онази доза кураж, която само човек, преминал по същия път, може да даде.